Skip to content 
В практиката си като психолог съм срещала истории, които тежат с мълчанието си. Една от тях е на младо момиче, израснало без подкрепата на биологичния си баща, а след това изправено пред насилие от втория съпруг на майка си. Въпреки че детето не е било запознато със секса, то подсъзнателно е усещало, че нещо нередно се случва – и е носело тежък, дълбок срам. Когато е потърсило помощ, майката е отказала да повярва, избирайки да запази мъжа до себе си, вместо да защити дъщеря си. Това е оставило трайни следи в живота на момичето.
Това не е единственият случай. В началото на практиката ми получих анонимен телефонен разговор от втори баща, който споделяше въжделенията си към своята 10-годишна доведена дъщеря. Шокът и безсилието, които изпитах тогава, бяха огромни. За съжаление, криминални психолози в различни подкасти потвърждават, че има случаи дори на посегателства от родни бащи към собствените им деца. Това показва, че опасността е реална и не трябва да бъде подценявана.
За детето подобни преживявания оставят не само травма, но и чувство на вина, срам и объркване. То често бива манипулирано да мълчи – чрез страх, чрез заплахи или чрез убеждението, че ще съсипе семейството си, ако проговори.
Признаци, че детето може да премълчава насилие
внезапна промяна в поведението или успехите в училище;
изолация и затваряне в себе си;
необясними страхове или регресия (например отново започва да се напикава);
отказ да бъде само с определени възрастни;
необичайни познания или изрази, свързани със сексуалността за възрастта на детето;
чувство на срам или вина без видима причина;
тревожност, кошмари или постоянна тревожност;
опити да избягва физически контакт или близост с определени лица.
Важно е тези сигнали да не се подценяват или обясняват с „фаза“ или „капризи“. Детето, дори когато няма знания за сексуалността, почти винаги подсъзнателно усеща, че се случва нещо нередно, което го кара да изпитва объркване и срам.
Отговорността на майката не е просто голяма, а жизненоважна – изисква се сила и осъзнатост, за да предпази най-ценното.
Тази статия не е упрек към жените, които са се оказали в трудни обстоятелства. Тя е предупреждение и призив за бдителност. Партньорът, когото допускате до дома си, не е само ваш спътник – той става и част от света на детето ви. А детството не може да бъде повторено.
Майките трябва да вярват на интуицията на своето дете, да обръщат внимание на сигналите за тревога и да избират безопасността на детето пред удобството на връзката. Мълчанието и отричането могат да струват твърде скъпо.
Темата е трудна, но мълчанието я прави още по-опасна. Затова говоренето е първата крачка към промяна и защита.